Здравно осигуряване

Задължителното здравно осигуряване управлява и разходва средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за заплащане на здравни дейности. Осъществява се от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигурява- не предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса. Задължително осигурени чужденци в Националната здравноосигурителна каса са:

 -  чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;

- лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище - от датата на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище - чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България - от датата на записването в съответното висше училище или научна организация;

- лица, извън горепосочените, за които се прилага законодателството на България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност/по силата на международни договори/ задължително осигурените имат право:

1. да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;

2. да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК;

3. на спешна помощ там, където попаднат;

4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ;

5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители;

6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите;

7. да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност;

8. на трансгранично здравно обслужване по определен в закона ред. Осигуряват се за сметка на държавния бюджет, освен ако не са осигурени по друг ред:

1.лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образование;

2. студентите - редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст, и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка;

3. чуждестранните студенти - редовно обучение, до навършване на 26-годишна възраст и докторантите на редовно обучение, приети във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България;

4. гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, ако не са осигурени на друго основание, както и настанените в специализирани институции за социални услуги и приетите за обслужване в социални учебно-професионални центрове и центрове за временно настаняване, центрове за настаняване от семеен тип, преходни жилища, защитени жилища, наблюдавани жилища и кризисни центрове;

5. лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище;

6. родителите, осиновителите или съпрузите, които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ и др. н

Националната здравноосигурителна каса заплаща за оказването на следните видове медицинска помощ:

1. медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания;

2. медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания;

3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване;

 4.  долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация;

 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство;

 7. аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване;

 8. дентална помощ;

 9. медицински грижи при лечение в дома;

10. предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната;

11. предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ;

12. медицинска експертиза на трудоспособността;

13. транспортни услуги по медицински показания;

При ползване на медицинската помощ осигурените лица са длъжни да представят документ за самоличност, а изпълнителите на медицинска и дентална помощ да извършат проверка на здравноосигурителния статус на лицата съгласно данни на Националната агенция за приходите. Медицинската помощ извън посочения обхват и договореното в Националния рамков договор  не се заплаща и за осигурените лица от НЗОК.

За осъществяване на дейностите, предвидени в този закон, НЗОК и Българският лекарски съюз приемат чрез подписване Национален рамков договор за медицинските дейности, а НЗОК и Българският зъболекарски съюз приемат чрез подписване Национален рамков договор за денталните дейности. Осигурителните вноски се внасят  по банков път или с пощенски запис по сметките за здравноосигурителни вноски в териториалните дирекции на Националната агенция за приходите/НАП/. Неосигурените лица по Закона за здравно осигуряване заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, опреде- лени от практикуващите лекари и лечебните заведения. Спешната помощ в България е за сметка на държавния бюджет и не се заплаща от пациентите.